Бил Молисън - бащата на пермакултурата
Брус Чарлз „Бил“ Молисън (роден 1928 г. в Тасмания, Австралия) е изследовател, автор, учен, преподавател и естествоизпитател.
Той се смята за „баща на пермакултурата“ - интегрирана система за дизайн, разработена съвместно с Дейвид Холмгрен, която обхваща не само селско стопанство, градинарство, архитектура и екология, но и икономически системи, стратегии, сухопътен достъп и правни системи за бизнеса и общностите.
През 1978 г. Молисън основава Permaculture Institute (Институт за пермакултура) в Тасмания.
Бил Молисън, израства в малко селце на остров Тасмания сред един природен рай, където хората отглеждат сами необходимите им храни, пекат си сами хляба и т.н. Наближавайки своите 30 години обаче, Бил забелязва, че микроклиматът се променя – рибата в морето драстично намалява, същото се случва с водораслите, подобна участ постига и големи участъци от гори… След многогодишна работа като природоизследовател към Института за изучаване на дивата природа в Тасмания, възмутен от случващото се с тази богата и застрашена вече природа, той се включва и участва активно в протестни акции за опазване на околната среда, но бързо разбира, че това не носи никакви резултати и само хаби усилия и енергия напразно. Тогава започва да обмисля какво може да се направи, така че хората да получават своето препитание без да унищожават природата, която ги храни.
През 1968 г. Молисън започва да преподава в Тасманинския университет, а 5-6 години по-късно, съвместно със свой колега, разработва схема за еко ориентирано селско стопанство, чийто основополагащ принцип е съчетаването в една самоподдържаща се екосистема на многообразни растителни и животински видове. От това, което видях в един документален филм за неговия метод, много ме впечатлиха наистина близките до ума, но иначе толкова далеч от реалната приложност днес хитринки, с които да се пести човешкия труд и да се дава простор на природата. Едно такова простичко, но гениално, хрумване е да се настани курникът на кокошките под сипещите презрели плодове дървета. Също – да се пускат на воля да рият и разрохкват земята наоколо в търсене на семена и всичко, каквото им е по вкуса. Още по-добри изпълнители в тази естествена функция са дивите прасета, преобръщащи почва и дори камъни в търсене на това, което им трябва… И така, през 1978 и 1979 година излизат от печат поетапно двете части на неговата “Въведение в пермакултура”. През 2009 г. книгата беше издадена и у нас.
Терминът “пермакултура” идва да изрази идеята на самоподдържащото се, постоянстващото стопанство (от англ. permanent и agriculture) и бързо се налага… А отглежданите култури в неговата райска градина, за нас имат малко екзотичен вид – все пак остров Тасмания е това.
По списание Ентусиаст, бр.6 2011: www.magazine.entmedia.net
Източник: http://www.fashion-vision.com
