Здравейте! Аз съм Ани Кадийска, а това е моят пермакултурен живот. Надявам се снимките да ви харесат! Прегръдки от село Добри Дол.
Поемаме отговорността да отглеждаме сами храната си или поне част от нея (на терасата, пред блока, в офиса, на вилата, лозето, на село, ...)
Миналата година 2013, аз и Стоянчо (любовта ми), се преместихме да живеем на село Добри дол. Тук си отгледахме сами пролетни зеленчуци,летни зеленчуци и картофи в мандала с вдигнати лехи. В двора ни има няколко ябълкови дръвчета, дюля и 3 ореха.
Възможно ли е да има щастлив живот без пари?
Берлинско тричленно семейство вече 2 години живее само с любовта и добрата воля на другите хора и това не се дължи на икономическите трудности, а е своего рода протест срещу безумното консуматорско общество, в което живеем. Рафаел Фелмер и Ниевес Палмър са активисти, които са обявили един вид "парична стачка" и доказват на практика, че парите не са и не бива да бъдат определящо условие за щастието в живота. "Като консуматори всички ние се явяваме поддръжници на системата и затова носим отговорност, че нашето общество се е превърнало в прахосническо общество" - казва 29-годишния Рафаел пред Yahoo! Shine. "Нашата парична стачка има за цел да вдъхнови хората да обмислят и другите възможности."
Отново имаме история за разказване. Този път това е историята на една пейка, която някога, някъде беше заклеймена като “Пейка на любовта”. И някога, някъде, беше станала жертва на липсата на време, средства и желание у хората да я поддържат в добър вид.
Чета в нашата преса репортаж от Илия Стойков за изчезналото от географската ни карта село Гилене (Габровско) и за пенсиониран учител, който връща това призрачно място към живот. Пред всичките черни и страшни вести, тази НОВИНА ми прави голямо впечатление. И ме радва! Най-после и у нас се появи една възрожденска личност, която не само съживява умряло село, но и върши чудеса с цигани - катунари!
Кристиян Ваклинов
Б. р. - Историята, разказана по-долу е необичайна. Ученик писал до премиера и в резултат железниците пуснали отново спрян от две години влак - теснолинейка от Добринище до Якоруда, най-живописната жп линия в България.
И случаят не е някаква пиар акция на медии, обслужващи правителството.
Историята, разказана от първо лице от самия ученик Кристиан Ваклинов, излезе преди няколко дни само в сайта BlueLink.net. Никой не й обърна внимание. Нито вестниците на Пеевски я препечатаха, нито някоя телевизия потърси младежа. Историята е поучителна какво може да постигне гражданската инициатива и активността на един отделен човек, затова я пускаме тук.
Кристиян Ваклинов вече е студент първи курс в УНСС. Благодарение на него и изчисленията му, вечерният влак по теснолинейката от Добринище до Якоруда тръгна след 2 години пауза и ще бъде в списъка с влаковете, които ще се движат от 16 декември 2013-а до края на 2014 година. Хиляди хора са му благодарни.
Ето един пример за това как прилагам един от принципите на пермакултурата за интензивно и многофункционално, но и устойчиво използване на ресурсите в града! Миналата зима бяхме с жена ми под наем на едно таванче в София - тъкмо се бяхме запознали и събрали и дойде пролетта. Условията ни бяха малко спартански а и хазяйна възрази да ползваме двамата стаята, че тя всъщност била за един. Вместо да спорим, използвахме принципите на пермакултурата и превърнахме проблема в решение: Тъкмо наемателите в моя апартамент бяха решили да се изнасят, че им свърши учебната година и се нанесохме на своя територия. Направихме освежителен ремонт и дадохме две от стаите под нем и запазихме една за себе си! Сега имахме много по-добри условия в града! Не плащахме наем, а взимахме наем...
Източник: www.gorichka.bg
Дейвид де Ротшилд е авантюрист, мечтател, иноватор, природозащитник, натуропат, наследник на голяма финансова империя, най-желан ерген, климатичен герой, и още много.
Самият той, обаче, описва себе си като човек със стабилно любопитство, който решава проблеми чрез вдъхновяващи истории. Неговото призвание е да бъде разказвач на истории – многопластови, със сюжет като на екшън филм, но по истински случаи, тези на неговите приключения.
Една такава история е за ‘невъзможната’ лодка от пластмасови бутилки, Plastiki – катамаран, построен с помощта на 12 500 2-литрови пластмасови бутилки, който изминава, с Дейвид на борд, 8 000 морски мили от Сан Франциско до Сидни. Историята започва с познатия скептицизъм и ‘ти си пълно луд’, но завършва с успешно приключение и хиляди хора вдъхновени да не се отказват от собствените си мечти.