ПЕРМАКУЛТУРА - етики и принципи за устойчив живот

Да живеем по-добре, но с по-малко. Това предизвикателство дойде още в началото на октомври от Щатите и бързо се разпростря по други държави, преодолявайки океани и морета. Така стигна и до България, изправяйки хората пред голям избор - да останат в плен на вещите или да започнат на чисто. 

„Играта на минималиста” намери привърженици и у нас. Срещнахме се с двама от тях, за да разберем възможно ли за месец да изхвърлим 496 ненужни вещи или едно на първия ден от месеца, две – на втория, три – на третия и така до 31 неща в последния ден от октомври. Макар и да звучи невъзможно, реалността показва друго. Доказателството го виждаме в лицето на Емануела Янева и Жасмина Гагова.

Емануела е на 32 години. Работи като редактор и уеб администратор в издателство. Вегетарианец по рождение. Обича планините, плуването, колоезденето, танците, плочите, четенето и искрено усмихнатите хора.

Ето и какво ни разказа Емануела за своя опит в „Играта на минималиста”:

Повече вещи и оттам повече спомени, сантименти и история или точно обратното – максимално изчистени пространства и по-стерилна обстановка – как е по-добре и защо?

Преди бях много сантиментална – пазех всяко едно листче, написано от приятел, снимки, картички, камъчета и какво ли още не. В един момент се огледах наоколо и разбрах, че всички тези предмети само се трупат и стоят като фон, пречат и изобщо не им обръщаме внимание. Сега вече твърдо мога да кажа, че колкото по-скромно живееш, толкова по-добре. Истината е, че ние самите, хората около нас и хубавите емоции са достатъчни, за да сме щастливи. Когато имаш по-малко вещи, сякаш е по-лесно – чувстваш се лек, чист, свободен.

На какво те научи предизвикателството на Минималистите?

Когато живееш сам, работата, събитията, пътешествията и емоциите така те завъртат, че често отлагаш домакинските дейности и не ти се иска да робуваш на къщата. Но идва предизвикателство, което може да те дисциплинира – това за мен беше играта на The Minimalist. Казах си: „Защо пък не? Идеята е много добра! Ако всеки ден хвърлям по малко, ще ми бъде по-лесно, отколкото да изхвърля всичко накуп". Научих се да решавам дали нещо ми е наистина необходимо буквално за секунди! Това мислене се превръща в добър навик, защото така си „играл“ един месец, а научиш ли се веднъж на решителност, остава за цял живот.

С колко неща се раздели през този октомври?

Общо 496 неща! 

Коя беше най-лесно изхвърлената вещ?

Стари сметки.

А най-трудно?
Любими дрехи.

Повечето неща изхвърли, дари или продаде?

В началото имах идея да продам някои книги и вещи срещу символична сума, но се отказах. Реших да ги подаря, за да зарадвам някого, който ще ги използва. Част от нещата дарих на познати семейства с деца, на дома за стари хора и на приятели. Другите изхвърлих. Тези, които могат да се ползват и не са съвсем за боклука, окачвах отстрани на контейнера – със сигурност някой им се е зарадвал. И две торби със стари и захабени дрехи, които ще отидат за рециклиране.

Дойде ли чувството, че няма да стигнеш до края?

Почувствах се малко отчаяна само през последните дни (28–31.10) – събуждах се с мисълта: „Как ще намеря 30 неща наведнъж до довечера?“, но после отварях някое чекмедже или шкаф и ги измислях.

Колко хора около теб се включиха в „Играта на минималиста”?

От моите приятели и познати – само трима души. Но с Жаси продължаваме и през ноември и се надяваме да „заразим“ още хора. Или поне да ги накараме да се замислят.

Иначе – харесваш ли течението минимализъм в изкуството? 

Ако говорим за картини, инсталации и архитектура, допадат ми повечето неща – изчистени и семпли са, но има и такива, които ми изглеждат прекалено абстрактни и неразбираеми. Като цяло харесвам идеята за представянето на важно послание с малко средства – думи, звуци, материали и т.н. Понякога, когато информацията ни дойде в повече, имаме нужда точно от това – животът ни да бъде хайку, а не многотомен роман.

Промениха ли те идеите на Минималистите Джошуа и Райън и по какъв начин?
Много. Осъзнах кои са ценните неща в живота, станах по-решителна и дисциплинирана. Научих се да не купувам всяко нещо, което ми хареса или е с намалена цена. Освобождаването от ненужните неща (не само предмети, а и лоши емоции) ни кара да се чувстваме щастливи.

Оттук сега накъде?

Продължаваме през целия ноември. Ако е необходимо, и през декември. Или цял живот, докато не останат само легло, гардероб, маса, стол, грамофон и няколко книги... Следват ремонт на апартамента и пътешествия. Трупане на спомени под формата на снимки и приятни емоции, но вече не и на вещи! 

Автор: Миалена Халваджийска