Как скромен учител съживява едно призрачно село и върши чудеса с цигани-катунари
Чета в нашата преса репортаж от Илия Стойков за изчезналото от географската ни карта село Гилене (Габровско) и за пенсиониран учител, който връща това призрачно място към живот. Пред всичките черни и страшни вести, тази НОВИНА ми прави голямо впечатление. И ме радва! Най-после и у нас се появи една възрожденска личност, която не само съживява умряло село, но и върши чудеса с цигани - катунари!
Търся селото Гилене в интернет. Не се намира. Вместо него ми се предлага село Долене. Какво "Долене", това Гилене, което в 2009 година е административно заличено, сега трябва да стане "ГОРЕНЕ"!
Според разказа на Илия Стойков през 1998 година Стамат Георгиев приключва последната учебна година за трудовия си стаж в училището на Гилене и се пенсионира. Няма вече и деца за обучаване, а от населението на селото остават само няколко десетки жители. Постепенно и те го напускат - преселват се като съселяните си, но не в градовете, а на небето! Остава единственият жител - Стамат Георгиев. През 2010 година в селото пристига цигански катун от 8 каруци. Разочаровани от това, че в къщите не намират нищо за присвояване, циганите си стягат каруците отново за път. Но Стамат Георгиев ги уговаря да останат - да попасат дръгливите си коне на воля. Води ги на бившия селски бостан с тикви, където пасат изоставени кози. Там има още и неожъната ръж, буренясали овошки. Бившият учител успява да придума циганите да останат, да гледат козите, да ги доят, да правят от млякото им сирене и извара. Той им показва как да "действат"! После ги научава да слагат капани за диви свине и започват да се гощават и с мръвки. Уговаря новото циганско население да се настани в изоставените къщи. Помага със съвети за ремонта и поправките на покривите. Учителят живее в душата на този инициативен човек! Затова той води възрастните да събират от гората съчки и дърва, а децата събира около себе си и им разказва приказки. Така се ражда и идеята да ги учи на четмо и писмо. Тава става причина да се съживи и изоставеното училище. Към децата - ученици се присъединяват и родителите. С останалия от "доброто старо време" тебешир, а като свършва - с креда, Стамат Георгиев с радост върши своята даскалска работа! Зимата минава в такава "ограмотителна" дейност. А напролет УЧИТЕЛЯТ е и АГРОНОМ! Сега учи циганите на земеделие. Жените са тези, които работят земята, а мъжете се грижат за козите. През 2011 година всички събират богата реколта от градините и овошките, която Стамат продава в Габрово като екологично чиста. Събраните 22 хиляди лева се разпределят на 15-те семейства. Купуват си и микробус, с който си доставят стоки, продукти, лекарства, ремонтират си училището, набавят пособия за учениците. На следващата година с изработените си средства възстановяват електричеството и водата. През 2013 година новото население ремонтира пътя си, за да се свърже с републиканската мрежа. И вече са подали заявление за възстановяване на селото на географската карта на България! Предложението на благодарните нови заселници е то да се нарече "СТАМАТОВО", но скромният учител предлага името "КАТУНОВО".
Когато има повече такива добронамерени организатори, такива умни и инициативни хора като Стамат Георгиев, ще тръгнат работите у нас. Примерът на този НОВ АПОСТОЛ трябва да бъде последван! Много са призрачните села у нас, изоставени са големи и годни за живеене къщи, гледат с черни очи много селски школа. Буренясва плодородна земя. В същото време много хора, многобройно циганско население - неграмотно и бездомно, се шляе из София и големите градове и търси храна и препитание. Къде сте вие, цигански старейшини и водачи на организации и партии? Защо не организирате тези хора, които ровят в кофите за боклук, събират хартии, пластмаси и железа, за да изкарат някой лев за хляб за огромната си челяд? Защо не ги насочите към опустелите села, където могат да си намерят и дом, и работа? А нашите управленци, правителството ни, парламентът ни са длъжници на това население, което трябва да бъде ориентирано, ограмотено и организирано за нов съзидателен живот. Нужни са спешни ЗАКОНИ, за да се съживят приказните ни български села! И в тях ново население да живее, да работи и да произвежда чиста и полезна храна за себе си и за продан.
Източник: Дума
А СТАМАТ ГЕОГИЕВ заслужава най-високия наш орден! И дано примерът му да бъде поощрен и последван! За такава дейност на новите водачи се полагат държавни привилегии и средства! Само така земята ни - майчица наша, ще бъде пак обгрижвана, пак ще ражда и храни български граждани, които ще имат работа и ще живеят заможно!
