"Природата - наша майка", Петър Цветомиров Йорданов
Още едно есе, което дава много поводи за размисъл. Благодарим на Петър Йорданов за споделените размисли:
"Природата е наша майка. В тази си роля, тя се е грижила за първобитния човек да оцелее, като му е предоставила вода, храна и подслон. Той, осъзнавайки нейната мощ, я е обожествявал и й принасял дарове. През вековете, с неговото „поумняване” и техническото развитие, постепенно е започвал да се чувства неин господар и започва да я експлоатира. Мисля си какви сме лицемери. Обвиняваме големи компании, че изсичат дърветата, други, че ловейки риба, нарушават екологичното равновесие в природата. Да! Това е факт. Изчезват цели видове от флората и фауната. Аз искам да обърна вниманието към „малкия” човек. Всеки се бие в гърдите, че хвърля боклука на определените за това места и се възмущава от безотговорните хора. Въпроса ми е такъв: Защо тогава сме заринати в боклук. Като погледна градинката пред блока, осеяна е с опаковки. Същото е и по улиците. Това се случва и с реките ни. Всеки уж мисли за природата, но имаме камини, значи трябва да са купим дърва. Дали мислим за природата?
Вече всеки знае, че обезлесяването води до пресъхване на реки, свлачища, но го правим. Просто не ни пука. Не ни пука нито за изчезването на животните в горите, нито за рибата в реките и морето. Важно е да се чувстваме добре „сега”. Бъдещето не ни касае. Не е наша грижа. Но иначе като дойде отпуската, търсим природата да се заредим и пак започваме да се сърдим, че планината е превърната в сметище, че Черноморието е застроено, водата е мръсна. И не искаме да осъзнаем, че „бъдещето” вече е „сега”. Използвайки неконтрулируемо природата, ние си вредим и самоунищожаваме. Слушаме по новините, че арктически студ е сковал част от Америка, големи наводнения в Англия, страшни жеги в Австралия. А това е просто резултат от нашите комерсиални цели. Трябва да разберем, че Аз , Ти и всички хора сме природата. Всеки твърди, че се стреми към красивото. Да, вярно е! Масово се използват пластичните хирурзи, обличаме се по последна мода, обзавеждаме красиво и поддържаме чисто домовете си. Красота, но ограничена. Вгледайте се в снимките на Земята, направени от Космоса. Тя е прекрасна, в бяло и синьо. Тесногръдието ни ни пречи да видим и оценим красотата в по-широк мащаб. Мисля,че най-важното, което трябва да направим, е да излезем от черупките си. Да се освободим от битовизма и снобството си, за да разберем, че Земята е наш общ дом. И ако си партнираме рационално с природата, ще й дадем възможност да се възстанови, и да продължим да използваме ресурсите й. И нека се върнем хилядолетия назад , да погледнем с очите на първобитния човек и да се преклоним пред Нейно Величество Природата. "
Петър Цветомиров Йорданов, VIII ,,a” клас, ПГАТ "Цанко Церковски" град Павликени.
