3-те ЕТИКИ НА ПЕРМАКУЛТУРНИЯ ДИЗАЙН
Грижа за Земята (Earth care)
Грижа за земята е първата етика в Пермакултурата или както Дейвид Холмгрен предпочита да обяснява – грижа за почвата, защото тя е единственото нещо в природата, което може драстично да бъде повлияно от човека, както показват и промените в климата. Разбира се тук става дума и за природата изобщо, като източник на целия живот на планетата, за чието здраве и равновесие хората биха могли да допринасят с прости и достъпни методи.
Доказано е, че ако всеки човек поеме отговорност с действията си, подпомагайки задържането на въглерода в почвата (стабилната му фаза е при хумус от поне 30 см дълбочина), може да спре парниковия ефект.
Грижа за хората и за нас самите (People care)
Втората етика на практикуващия пермакултурен дизайн се отнася до човешкия род. Тя определя подхода на всеки принцип и в посока благото на хората, особено, но не само, когато собствените нужди са покрити. Възможностите варират от създаване на стабилни социални взаимоотношения, създаване на разнообразни връзки между хората, но и до персоналното развитие на човека като знания и здравословна среда за живот.
Споделяне на изобилието (Return of surplus)
Тази формулировка на третата етика в Пермакултурата се ражда по-късно, но и се установява по-категорично с времето и практиката като най-точна. Друго нейно обяснение звучи като поемане на лична отговорност за свръх-населението и консумацията в днешната култура. Но споделяне на изобилието се доказва като най-точно попадение, защото то обръща вниманието към възможностите на всеки един човек лично, но и целокупно да предава и приема знания, ресурси, средства и т.н. неща, които използва в живота си всеки ден и които могат да бъдат качествено и количествено определени.
