”Дървото на веселячетата” или как красотата твори красота
Запознаваме се наскоро. Тя е млада и красива. Има изразителни очи и нежна усмивка.
Каза ми: „Аз съм студентка по изобразително изкуство в Пловдивския университет. Може ли да нарисувам нещо в групата? Искам да зарадвам децата!”Истинско откритие. Имахме идея да си направим дърво на групата, на което да залепим снимките на децата.”Ето кой ще го нарисува!” – казвам си аз. ”Разбира се, ще направя най-напред проектите и ще ви ги донеса да ги видите”...И тя започна.
Всеки ден идваше, слагаше своята престилка, заставаше до стената и рисуваше нашето дърво. От ден на ден то ставаше все по-голямо и по-красиво. Слагаше щрих след щрих, тон след тон.. .Цветовете се преплитаха един във друг. Грейваха! Появи се стъблото, след това клоните.” Ето тук, в основата на трите клона ще сложите и вашите снимки, нали? И тя сама определи коя от нас къде да сложи своята снимка. Идеята и ми хареса. Всеки път, докато тя рисуваше, децата от разстояние, за да не и разсипят боите, я наблюдаваха. Радваха и се. Обичаха я. Даряваха си взаимно топлина. За отмора тя сядаше при децата, играеше с нас на игрите ни. Не и се тръгваше: ”Колко е хубаво да си дете! Колко е хубаво да се върна отново в детската градина! Иска ми се пак да съм дете!”...Дойде и последният ден. Каза ми:”Дървото е готово, може ли да сложа в клоните гнездо? ”
Гледа ме усмихнато и закачливо.”Разбира се, там ще сложим твоята снимка” 
Стана красиво.Долу в основата на дървото сложи своя автограф и дата. Нека да помним, кога ни е нарисувано .”Ще ви изрежа и буквите!” Дървото вече си има име: ”Дървото на веселячетата”.
Когато мина покрай него от неговите клони ме гледат усмихнати детски личица.
Красотата сътвори красота.
Дафи Парталска, ЦДГ"Таня Савичева", Пловдив
